Мидичка за спомен
Пак си отива прекрасното лято,
с детската глъчка и птичето ято,
топлите плажове, дългите нощи,
ласките, търсещи още и още!
В джоба си мидичка пазя последна,
спомням си лятото, щом я погледна!
Търкам я някога, сякаш с магия
искам завинаги там да се скрия.
Искам да бъда пак малката фея,
с късата рокличка с точки по нея,
пак да се скитам по улички, дето
всяка извежда почти до морето!
Ето, в ръката си мидичка стискам,
но да ме върне назад тя не иска!
Други са хората, други са къщите,
само мечтите останаха същите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
