ivaani (Радка Горанова)
30 447
29 nov 2015, 22:27  

Миг 

  Poesía » Otra
962 1 4

Долита миг... прекрасен

упоява,

докосва и разтърсва из основи,

а после, като птица отлетява

и части от сърцето... рони!

Започваш къс по къс да го събираш

обвивайки се целия в заблуда,

залъгвайки, че този миг отминал

достатъчен е, да държи те буден.

Но идва ден, във който осъзнаваш,

че то е минало,

и там ще си остане,

а за да бъдеш жив, да съществуваш,

ти трябва миг, за който да се хванеш!

 

© Радка Горанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Влади, че си усетил чувствата, които ме разтърсваха пишейки този стих! Болката и равносметката от това, че колкото и прекрасен да е бил един миг, следващия е вече друг...по-добър или по-лош, но миг от нашия живот!
    Поздрави и от мен!
  • Мисана, Антоан, Белла, благодаря ви, че сте прочели и оценили стихът ми,а вашите коментари са много важни за мен!
    В този стих писах за онзи миг, който ни разтърсва из основи, който е толкова важен за нас, че искаме да го запазим, дори когато е безвъзвратно отминал, и опитвайки се да го съживим, се изгубваме повече. Разбира Белла, не казвам, че трябва да забравим миналото и корените, а просто да продължим, да "хванем" новия миг, който ако не да ни разтърси, то поне да ни държи Живи!
    Благодаря ви отново! Поздрави от мен, а за теб Антоан и приятелски прегръдки
  • Най-красивите неща са ефимерни, както казва Сара Бернар. Това важи и за красивите мигове: "О миг, постой, ти толкова си хубав!" Права си, Радке!
    Неждаем се от мигове, за които да се хванем, а те да не ни пуснат.
    Но за целта не трябва да ги изпуснем! Поздрав за хубавото и замислящо стихотворение!
Propuestas
: ??:??