29.11.2015 г., 22:27  

Миг

1.3K 1 3

Долита миг... прекрасен

упоява,

докосва и разтърсва из основи,

а после, като птица отлетява

и части от сърцето... рони!

Започваш къс по къс да го събираш

обвивайки се целия в заблуда,

залъгвайки, че този миг отминал

достатъчен е, да държи те буден.

Но идва ден, във който осъзнаваш,

че то е минало,

и там ще си остане,

а за да бъдеш жив, да съществуваш,

ти трябва миг, за който да се хванеш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Горанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Влади, че си усетил чувствата, които ме разтърсваха пишейки този стих! Болката и равносметката от това, че колкото и прекрасен да е бил един миг, следващия е вече друг...по-добър или по-лош, но миг от нашия живот!
    Поздрави и от мен!
  • Мисана, Антоан, Белла, благодаря ви, че сте прочели и оценили стихът ми,а вашите коментари са много важни за мен!
    В този стих писах за онзи миг, който ни разтърсва из основи, който е толкова важен за нас, че искаме да го запазим, дори когато е безвъзвратно отминал, и опитвайки се да го съживим, се изгубваме повече. Разбира Белла, не казвам, че трябва да забравим миналото и корените, а просто да продължим, да "хванем" новия миг, който ако не да ни разтърси, то поне да ни държи Живи!
    Благодаря ви отново! Поздрави от мен, а за теб Антоан и приятелски прегръдки
  • Най-красивите неща са ефимерни, както казва Сара Бернар. Това важи и за красивите мигове: "О миг, постой, ти толкова си хубав!" Права си, Радке!
    Неждаем се от мигове, за които да се хванем, а те да не ни пуснат.
    Но за целта не трябва да ги изпуснем! Поздрав за хубавото и замислящо стихотворение!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...