11 may 2008, 23:05

миг 

  Poesía
1147 0 2

 

Мига, само него имам

и него аз ти давам.

Пази го, в себе си дълбоко скрий го,

обичай го, с мислите топли го.

Утре мене няма да ме има,

ще тръгна още с първите лъчи,

но мига си при тебе ще оставя,

от спомена в телата да шепти...

И нека вечер той да ти припомня

коя бях аз за тебе, кой ти бе за мене.

И как в миг съдбата ни реши

само мига да ни остави...

Затова не позволявай дори след милион години

някой да ти го отнеме,

помни ме и не го забравяй,

дори и да ме няма мене...

© Ивелина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??