миг
Мига, само него имам
и него аз ти давам.
Пази го, в себе си дълбоко скрий го,
обичай го, с мислите топли го.
Утре мене няма да ме има,
ще тръгна още с първите лъчи,
но мига си при тебе ще оставя,
от спомена в телата да шепти...
И нека вечер той да ти припомня
коя бях аз за тебе, кой ти бе за мене.
И как в миг съдбата ни реши
само мига да ни остави...
Затова не позволявай дори след милион години
някой да ти го отнеме,
помни ме и не го забравяй,
дори и да ме няма мене...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивелина Todos los derechos reservados
