16 dic 2008, 20:39

Миг 

  Poesía » De amor
725 0 0

МИГ

За миг, за миг поспри

край мен и погледни ме,

не съм се променила, аз съм,

аз съм... прегърни ме.

 

 

Как искам да те спра

и да протегна пръсти,

да те погаля с тях,

да те докосна с устни.

 

 

На твойте рамене

да се облегна нежно

за миг, за миг поне,

за мен ще бъде вечност.

 

 

Сега... почти след миг,

сега ще се разминем.

Поспри! Това съм аз.

Аз страдам. Прегърни ме! 

 

© Любица Бошлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??