dodaka (Любица Бошлова)
5

Dec 16, 2008, 8:39 PM

Миг

Poetry » Love

910 0 0

МИГ

За миг, за миг поспри

край мен и погледни ме,

не съм се променила, аз съм,

аз съм... прегърни ме.

Как искам да те спра

и да протегна пръсти,

да те погаля с тях,

да те докосна с устни.

На твойте рамене

да се облегна нежно

за миг, за миг поне,

за мен ще бъде вечност.

Сега... почти след миг,

сега ще се разминем.

Поспри! Това съм аз.

Аз страдам. Прегърни ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0