Dec 16, 2008, 8:39 PM

Миг 

  Poetry » Love
724 0 0

МИГ

За миг, за миг поспри

край мен и погледни ме,

не съм се променила, аз съм,

аз съм... прегърни ме.

 

 

Как искам да те спра

и да протегна пръсти,

да те погаля с тях,

да те докосна с устни.

 

 

На твойте рамене

да се облегна нежно

за миг, за миг поне,

за мен ще бъде вечност.

 

 

Сега... почти след миг,

сега ще се разминем.

Поспри! Това съм аз.

Аз страдам. Прегърни ме! 

 

© Любица Бошлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??