Миг
916
0
0
МИГ
За миг, за миг поспри
край мен и погледни ме,
не съм се променила, аз съм,
аз съм... прегърни ме.
Как искам да те спра
и да протегна пръсти,
да те погаля с тях,
да те докосна с устни.
На твойте рамене
да се облегна нежно
за миг, за миг поне,
за мен ще бъде вечност.
Сега... почти след миг,
сега ще се разминем.
Поспри! Това съм аз.
Аз страдам. Прегърни ме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любица Бошлова Все права защищены
