20 mar 2012, 0:41
Миг
Аз май не ти поисках благослов,
когато се препънах в твоя поглед.
Подгонена от вятъра суров,
бях жадна за очи, по мене топли…
И за покров, под който да склоня,
мечтите си, до лудост наранени.
Не ти разказах колко съм сама.
Откраднах миг от мъжкото ти време
и си го скрих…Да бъде само с мен,
такъв един, задъхан от отричане.
А после посивелият ми ден
намери нови сили да обича…
И днес, когато много ме боли,
пак търся този миг. Но вече зная,
че щом любов от лудост се роди,
тя има огън да взриви безкрая…
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Честита пролет, Дани! Четенето открадна миг от "мъжкото" ми време и го обрече на вечност
-
Много, много ви благодаря!
-
С поздравления!Не ти разказах колко съм сама.
Откраднах миг от мъжкото ти време
-
Браво.
-
Поздравления, Дани!За мен винаги е удоволствие да прочета!
-
И днес когато много ме боли,
пак търся този миг.Но вече зная,
че щом любов от лудост се роди,
тя има огън да взриви безкрая....
Прекрасно!Човек може за миг да изживее живота си както трябва! -
Честита пролет, Дани! Отново много хубаво стихотворение!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
пак търся този миг. Но вече зная,
че щом любов от лудост се роди,
тя има огън да взриви безкрая…"!!!
Н-е-в-е-р-о-я-т-н-о е!