4 jul 2008, 19:59

Миг на безтегловност 

  Poesía
763 0 6

Живеем в своята обреченост,

а там - доверието ни е чуждо.

Докоснем ли се до сърдечност -

я подминаваме, като ненужна.

В претеглянето се завъртаме,

лазим, после - птици волни -

с криле политаме, ала увъртаме,

защото винаги сме недоволни.

Залостени от жалкото ни време,

на котва стъпили в условности -

една любов ни сочи да прозреме,

че щастие - е миг на безтегловност.

© Николина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??