Живеем в своята обреченост,
а там - доверието ни е чуждо.
Докоснем ли се до сърдечност -
я подминаваме, като ненужна.
В претеглянето се завъртаме,
лазим, после - птици волни -
с криле политаме, ала увъртаме,
защото винаги сме недоволни.
Залостени от жалкото ни време,
на котва стъпили в условности -
една любов ни сочи да прозреме,
че щастие - е миг на безтегловност.
© Николина All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
