Миг на безтегловност

Poetry

976 0 6

Живеем в своята обреченост,

а там - доверието ни е чуждо.

Докоснем ли се до сърдечност -

я подминаваме, като ненужна.

В претеглянето се завъртаме,

лазим, после - птици волни -

с криле политаме, ала увъртаме,

защото винаги сме недоволни.

Залостени от жалкото ни време,

на котва стъпили в условности -

една любов ни сочи да прозреме,

че щастие - е миг на безтегловност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gerrda (Геновева Христова)

...жалко, че понякога този миг е илюзорен...

поздрав за стихото

2008-07-05T00:35:03+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Повече мигове на безтегловност...
Поздрав!

2008-07-04T22:01:42+03:00
dodic (Деян Димитров)

Поздравления за стиха, Николина.
Много истнина има в него.

2008-07-04T21:43:12+03:00
natalia (Наталия Божилова)

поздрав

2008-07-04T20:53:59+03:00
guardian_angel (Бояна Петрова)

Така е!!!Сякаш на всички любовта е чужда и ненужна,слабост...Много жалко..

2008-07-04T20:50:34+03:00