Миг на безтегловност
Живеем в своята обреченост,
а там - доверието ни е чуждо.
Докоснем ли се до сърдечност -
я подминаваме, като ненужна.
В претеглянето се завъртаме,
лазим, после - птици волни -
с криле политаме, ала увъртаме,
защото винаги сме недоволни.
Залостени от жалкото ни време,
на котва стъпили в условности -
една любов ни сочи да прозреме,
че щастие - е миг на безтегловност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Всички права запазени
