9 jul 2007, 17:47

Миг на откровение

  Poesía
1.2K 0 9
 

МИГ НА ОТКРОВЕНИЕ

 

 

Звучи цигулка с чувствени струни.

Светлина от свещ трепти.

Чаша вино докосва жадни устни.

В топъл блясък кристалът искри.

 

Чува се самотно дихание.

Нежни ръце подпират чело.

Откъртва се ридание.

И сълзи се смесват с вино.

 

Крехко тяло се изправя с обаяние.

Като полъх се понася

в танц със ангелско очарование.

Сякаш танцът болката далеч отнася.

 

 

Тяло - божие творение.

Танцува с душа на привидение.

С любов се смесват

звук и танц в странно умиление.

 

Силен дрезгав звук.

Разбит е мигът на откровение.

Спира дъхът. Сама е.

Пък и не очаква посещение.

Кой ли сега звъни? С какво ли намерение?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...