9 jul 2007, 17:47

Миг на откровение

  Poesía
1.2K 0 9
 

МИГ НА ОТКРОВЕНИЕ

 

 

Звучи цигулка с чувствени струни.

Светлина от свещ трепти.

Чаша вино докосва жадни устни.

В топъл блясък кристалът искри.

 

Чува се самотно дихание.

Нежни ръце подпират чело.

Откъртва се ридание.

И сълзи се смесват с вино.

 

Крехко тяло се изправя с обаяние.

Като полъх се понася

в танц със ангелско очарование.

Сякаш танцът болката далеч отнася.

 

 

Тяло - божие творение.

Танцува с душа на привидение.

С любов се смесват

звук и танц в странно умиление.

 

Силен дрезгав звук.

Разбит е мигът на откровение.

Спира дъхът. Сама е.

Пък и не очаква посещение.

Кой ли сега звъни? С какво ли намерение?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...