Jul 9, 2007, 5:47 PM

Миг на откровение

  Poetry
1.2K 0 9
 

МИГ НА ОТКРОВЕНИЕ

 

 

Звучи цигулка с чувствени струни.

Светлина от свещ трепти.

Чаша вино докосва жадни устни.

В топъл блясък кристалът искри.

 

Чува се самотно дихание.

Нежни ръце подпират чело.

Откъртва се ридание.

И сълзи се смесват с вино.

 

Крехко тяло се изправя с обаяние.

Като полъх се понася

в танц със ангелско очарование.

Сякаш танцът болката далеч отнася.

 

 

Тяло - божие творение.

Танцува с душа на привидение.

С любов се смесват

звук и танц в странно умиление.

 

Силен дрезгав звук.

Разбит е мигът на откровение.

Спира дъхът. Сама е.

Пък и не очаква посещение.

Кой ли сега звъни? С какво ли намерение?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...