9 июл. 2007 г., 17:47

Миг на откровение

1.2K 0 9
 

МИГ НА ОТКРОВЕНИЕ

 

 

Звучи цигулка с чувствени струни.

Светлина от свещ трепти.

Чаша вино докосва жадни устни.

В топъл блясък кристалът искри.

 

Чува се самотно дихание.

Нежни ръце подпират чело.

Откъртва се ридание.

И сълзи се смесват с вино.

 

Крехко тяло се изправя с обаяние.

Като полъх се понася

в танц със ангелско очарование.

Сякаш танцът болката далеч отнася.

 

 

Тяло - божие творение.

Танцува с душа на привидение.

С любов се смесват

звук и танц в странно умиление.

 

Силен дрезгав звук.

Разбит е мигът на откровение.

Спира дъхът. Сама е.

Пък и не очаква посещение.

Кой ли сега звъни? С какво ли намерение?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...