Zlobka (Тинка Найденова)
9

17 dic 2008, 21:45

Миг от време...

Poesía

1.1K 0 2

Миг от време...

А после самота.

Тишината тръпне...

някъде в нощта...

Черен силует

на грозен бляскав фон...

Нечутият поет

крещи отвъд във мен!

Бягаща сянка...

скрито лице...

Някой ме чака,

а в ръката му е мойто сърце!

Миг от живота...

без забрава и сън!...

Той ще трови душата

до сетния ти ден!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anabet (Ани Атанасова)

А на мен ми звучи прекрасно :

"Нечутият поет

крещи отвъд във мен!"

- много силно!

2008-12-20T12:18:34+02:00
Dorbi_Chudomirov (Добри Чудомиров)

Много е гадно! Не ме разбирай погрешно, страхотно е, просто чувството което подори в мен, беше на ужас...

2008-12-17T21:51:08+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0