17 дек. 2008 г., 21:45

Миг от време...

1.1K 0 2

Миг от време...

А после самота.

Тишината тръпне...

някъде в нощта...

Черен силует

на грозен бляскав фон...

Нечутият поет

крещи отвъд във мен!

 

Бягаща сянка...

скрито лице...

Някой ме чака,

а в ръката му е мойто сърце!

 

Миг от живота...

без забрава и сън!...

Той ще трови душата

до сетния ти ден!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тинка Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А на мен ми звучи прекрасно :

    "Нечутият поет

    крещи отвъд във мен!"

    - много силно!
  • Много е гадно! Не ме разбирай погрешно, страхотно е, просто чувството което подори в мен, беше на ужас...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...