Dec 17, 2008, 9:45 PM

Миг от време...

  Poetry
1.1K 0 2

Миг от време...

А после самота.

Тишината тръпне...

някъде в нощта...

Черен силует

на грозен бляскав фон...

Нечутият поет

крещи отвъд във мен!

 

Бягаща сянка...

скрито лице...

Някой ме чака,

а в ръката му е мойто сърце!

 

Миг от живота...

без забрава и сън!...

Той ще трови душата

до сетния ти ден!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тинка Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • А на мен ми звучи прекрасно :

    "Нечутият поет

    крещи отвъд във мен!"

    - много силно!
  • Много е гадно! Не ме разбирай погрешно, страхотно е, просто чувството което подори в мен, беше на ужас...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...