Миг от време...
А после самота.
Тишината тръпне...
някъде в нощта...
Черен силует
на грозен бляскав фон...
Нечутият поет
крещи отвъд във мен!
Бягаща сянка...
скрито лице...
Някой ме чака,
а в ръката му е мойто сърце!
Миг от живота...
без забрава и сън!...
Той ще трови душата
до сетния ти ден!...
© Тинка Найденова All rights reserved.
"Нечутият поет
крещи отвъд във мен!"
- много силно!