Да знаеш колко ме разнищваш
и падаш с тръпки из дъха ми,
разтърсвайки ме до чаровно нищо,
а нищото е винаги без думи...
Омайваш както кораб вятър,
и както вятър кораб за примамливи удавници,
а копчетата на едно щастливо ято
зашиват спомена си в разни тънки залези.
Не знаеш колко чакам тази среща,
и колко искам да се сгуша нейде в тебе,
и колко ми е слънчево-горещо,
и колко светло ме променяш.