limeruna (Йоана)
565 3355
3.09.2016 г., 22:00 ч.

Миг преди залеза 

  Поезия » Любовна
630 5 10

 

Да знаеш колко ме разнищваш
и падаш с тръпки из дъха ми,
разтърсвайки ме до чаровно нищо,
а нищото е винаги без думи...
Омайваш както кораб вятър,
и както вятър кораб за примамливи удавници,
а копчетата на едно щастливо ято
зашиват спомена си в разни тънки залези.
Не знаеш колко чакам тази среща,
и колко искам да се сгуша нейде в тебе,
и колко ми е слънчево-горещо,
и колко светло ме променяш.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По светлосенките ти е интересно.
  • Мислех да напиша нещо красиво. Но не мога. Просто съжалявам, че влязох... Не за друго, но стихът е невероятен и ме разбива на парчета...
  • Благодаря ви много!
  • Знаеше ли, че си уникална?
  • Силна и разтърсваща творба! И щом Мисана го казва, значи е така! И аз я почувствах такава! Оценявам високо, Йоана! Поздрави от мен и бъди все така вдъхновена!
  • Хубав стих!
  • Направо се влюбих в тези редове...

    "Да знаеш колко ме разнищваш
    и падаш с тръпки из дъха ми,
    разтърсвайки ме до чаровно нищо,
    а нищото е винаги без думи...
    Омайваш както кораб вятър,
    и както вятър кораб за примамливи удавници,"

    Влюбена и красива творба! А стила и нежността, начинът да се обича...не могат да се сбъркат! Това е Йоана! Сърдечен поздрав и прегръдка!
  • Великолепно, красиво, уникално!
    "и падаш с тръпки из дъха ми,
    разтърсвайки ме до чаровно нищо,"
  • Благодаря ти за тези мили думи Понякога ми се иска да чуя именно това. Че, което пиша е хубаво, просто защото е то. Кой ли не иска да го чуе. Че поезията има шанс да съществува някъде по-далеч от нашите мечтания и да се промъкне в сърцето на друг Това си е чудо. Благодаря ти, че имаш толкова хубаво мнение за мен, Мисана. Желая лека нощ и най-щастливи сънища, които да станат реалност...
  • Казано е много красиво. Затова и ми въздейства така силно. За мен точно това е поезия. Редове като:

    "Да знаеш колко ме разнищваш
    и падаш с тръпки из дъха ми,
    разтърсвайки ме до чаровно нищо,
    а нищото е винаги без думи...
    Омайваш както кораб вятър,
    и както вятър кораб за примамливи удавници,
    а копчетата на едно щастливо ято
    зашиват спомена си в разни тънки залези..."

    В българската поезия е рядкост да се срещнат толкова финес и изящество. Благодаря ти, че ги поднасяш, Йоана! Позволявам си да сложа текста ти в Любими.
Предложения
: ??:??