9 dic 2005, 17:19

Миг съм 

  Poesía
1004 0 2

Ще бъде нестинарска нощ

жерава ще са ми звездите,

аз в бяло, боса, с пусната коса

се рея като заблудена мисъл.

 

Музика съм.Транс. Поезия.

Ръцете ми са вятър, светлина

бледнеят спомени, отровна плесен

и огнен е езика на нощта.

 

Света е паралелен и безкраен

отварям аз врата подир врата

и миг съм, в хиляди проекции.

Жерава. Жива. Бог. Жена.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??