Миг съм
Ще бъде нестинарска нощ
жерава ще са ми звездите,
аз в бяло, боса, с пусната коса
се рея като заблудена мисъл.
Музика съм.Транс. Поезия.
Ръцете ми са вятър, светлина
бледнеят спомени, отровна плесен
и огнен е езика на нощта.
Света е паралелен и безкраен
отварям аз врата подир врата
и миг съм, в хиляди проекции.
Жерава. Жива. Бог. Жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени
)