Dec 9, 2005, 5:19 PM

Миг съм

  Poetry
1.3K 0 2

Ще бъде нестинарска нощ

жерава ще са ми звездите,

аз в бяло, боса, с пусната коса

се рея като заблудена мисъл.

 

Музика съм.Транс. Поезия.

Ръцете ми са вятър, светлина

бледнеят спомени, отровна плесен

и огнен е езика на нощта.

 

Света е паралелен и безкраен

отварям аз врата подир врата

и миг съм, в хиляди проекции.

Жерава. Жива. Бог. Жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргаритка Харизанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...