Ще бъде нестинарска нощ
жерава ще са ми звездите,
аз в бяло, боса, с пусната коса
се рея като заблудена мисъл.
Музика съм.Транс. Поезия.
Ръцете ми са вятър, светлина
бледнеят спомени, отровна плесен
и огнен е езика на нощта.
Света е паралелен и безкраен
отварям аз врата подир врата
и миг съм, в хиляди проекции.
Жерава. Жива. Бог. Жена.
© Маргаритка Харизанова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)