Миг в несвяст

Аз внимателно в очите ще те погледна.
После на постелята ти топла ще поседна.
С ръка внимателно ще те прегърна.
На милувките ти с милувки ще отвърна.
Миг мълчание, въздишки...
Бурно после аз ще се нахвърля,
срам човешки някъде ще да захвърля.
С поглед жаден, с ръка гореща ще ти донеса там-нещо.
Да усетиш що е то възбуда,
да усетиш мъжката пробуда.
Да избухнем ний в екстаз.
Да го правим в късния среднощен час.
Докато завършим в някой миг
потни, уморени -  ти и аз със вик.
После бавно ще те пусна...
Бавно да възвърнем човешките си чувства.
Да прогледнем отново около нас във мрака.
Бавно да си отпуснем пак телата.
Две сърца да влезнат в такт,
за да го направим пак.