6 may 2008, 22:51

Миг в полунощ!

742 0 2
Красива и омеайна бе ти в тази лунна нощ,
стоеше пред мен и аз не знаех какво да кажа.
Вгледах се в честните ти сини очи, за да видя,
но не можех да ги обикна, защото вече бяха мои.

Стояхме ти и аз, вглеждайки се един в друг,
искахме да си кажем толкова много неща без думи,
ала не можехме да започнем, защото ни бе трудно.
И въпреки всичко, нашите погледи ни казаха всичко,
всичко, което искахме да знаем един за друг.

Две сълзи отрониха се от твоите нежни очи,
а аз понечех да ги изтрия с целувка една,
за да мога да отпия от твоята болка, която имаше в очите.
И сякаш този миг в полунощ щеше да продължи дълго.

Вглеждайки се в очите ти, аз видях, че твоето сърце тъжи,
а ти видя в моите очи, че те обичам още по-силно и от преди.
И в тази нощ аз и ти се сляхме в едно за цял живот,
и така всяка нощ ти и аз имахме само този миг в полунощ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пацо Танчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • искахме да си кажем толкова много неща без думи

    понякога вълшебство на любовта се крие в очите на човека, когото обичаш и тогава думите са наистина излишни... само развалят магията Много хубаво
  • Хубав стих!Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...