Миг в полунощ!
стоеше пред мен и аз не знаех какво да кажа.
Вгледах се в честните ти сини очи, за да видя,
но не можех да ги обикна, защото вече бяха мои.
Стояхме ти и аз, вглеждайки се един в друг,
искахме да си кажем толкова много неща без думи,
ала не можехме да започнем, защото ни бе трудно.
И въпреки всичко, нашите погледи ни казаха всичко,
всичко, което искахме да знаем един за друг.
Две сълзи отрониха се от твоите нежни очи,
а аз понечех да ги изтрия с целувка една,
за да мога да отпия от твоята болка, която имаше в очите.
И сякаш този миг в полунощ щеше да продължи дълго.
Вглеждайки се в очите ти, аз видях, че твоето сърце тъжи,
а ти видя в моите очи, че те обичам още по-силно и от преди.
И в тази нощ аз и ти се сляхме в едно за цял живот,
и така всяка нощ ти и аз имахме само този миг в полунощ!
© Пацо Танчев All rights reserved.
Много хубаво 