6.05.2008 г., 22:51

Миг в полунощ!

739 0 2
Красива и омеайна бе ти в тази лунна нощ,
стоеше пред мен и аз не знаех какво да кажа.
Вгледах се в честните ти сини очи, за да видя,
но не можех да ги обикна, защото вече бяха мои.

Стояхме ти и аз, вглеждайки се един в друг,
искахме да си кажем толкова много неща без думи,
ала не можехме да започнем, защото ни бе трудно.
И въпреки всичко, нашите погледи ни казаха всичко,
всичко, което искахме да знаем един за друг.

Две сълзи отрониха се от твоите нежни очи,
а аз понечех да ги изтрия с целувка една,
за да мога да отпия от твоята болка, която имаше в очите.
И сякаш този миг в полунощ щеше да продължи дълго.

Вглеждайки се в очите ти, аз видях, че твоето сърце тъжи,
а ти видя в моите очи, че те обичам още по-силно и от преди.
И в тази нощ аз и ти се сляхме в едно за цял живот,
и така всяка нощ ти и аз имахме само този миг в полунощ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • искахме да си кажем толкова много неща без думи

    понякога вълшебство на любовта се крие в очите на човека, когото обичаш и тогава думите са наистина излишни... само развалят магията Много хубаво
  • Хубав стих!Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...