irena-docheva (Ирена Дочева) irena-docheva (Ирена Дочева)
1 107
4 feb 2012, 14:08

Миг - вечност

1.1K 0 3

 

Потънала съм в миг от вечност,

безмълвна, а преливаща от думи,

но за теб намерих точност

в мига заблуда да разлея.

 

Спомни си секундата на взрива!

Сърцето ми се пръсна и с кръв те обля

и така, осакатена и ранена,

без сърце заживях сама...

 

Помощ! Забрави ли къде ме остави?

Този миг – вечност е безкраен...

Върни се! Спаси ме! Времето за мен е спряло.

Моля те, отключи черната вратата!

 

С думи, с ласки, с топлина... Събери ме!

Сърцето ми с любов залепи,

да страдам повече не мога.

Моля те, вземи ме! От мрака – изведи ме! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Дочева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • iren5 (Ирен)
    iren5 (Ирен)
    Много рядко критикувам, но тук няма да се въздържа. Усещам страхотна емоция в стиха и точно за това се спирам и го прочитам няколко пъти. А в същото време сякаш чета две различни стихотворения. Аз анализи не мога да правя, за мен е важно да го "усетя". Може би просто трябва да отлежи и още малко да поработиш по него. А може и да съм в грешка - кой знае...
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Земляче, има още какво да се желае при оформянето на текста, бъди търпелива с думите и те ще ти се отблагодарят. Поздрави!
  • vancheto13 (Иваничка Петкова)
    vancheto13 (Иваничка Петкова)
    Страхотно стихотворение!Пожелавам ти да откриеш човека,който ще те изведе от мрака и ще ти покаже истинската любов!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0