irena-docheva (Ирена Дочева)
108 151
4.02.2012 г., 14:08 ч.

Миг - вечност 

  Поезия » Любовна
680 0 3

 

Потънала съм в миг от вечност,

безмълвна, а преливаща от думи,

но за теб намерих точност

в мига заблуда да разлея.

 

Спомни си секундата на взрива!

Сърцето ми се пръсна и с кръв те обля

и така, осакатена и ранена,

без сърце заживях сама...

 

Помощ! Забрави ли къде ме остави?

Този миг – вечност е безкраен...

Върни се! Спаси ме! Времето за мен е спряло.

Моля те, отключи черната вратата!

 

С думи, с ласки, с топлина... Събери ме!

Сърцето ми с любов залепи,

да страдам повече не мога.

Моля те, вземи ме! От мрака – изведи ме! 

© Ирена Дочева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много рядко критикувам, но тук няма да се въздържа. Усещам страхотна емоция в стиха и точно за това се спирам и го прочитам няколко пъти. А в същото време сякаш чета две различни стихотворения. Аз анализи не мога да правя, за мен е важно да го "усетя". Може би просто трябва да отлежи и още малко да поработиш по него. А може и да съм в грешка - кой знае...
  • Земляче, има още какво да се желае при оформянето на текста, бъди търпелива с думите и те ще ти се отблагодарят. Поздрави!
  • Страхотно стихотворение!Пожелавам ти да откриеш човека,който ще те изведе от мрака и ще ти покаже истинската любов!
Предложения
: ??:??