Миг - вечност
Потънала съм в миг от вечност,
безмълвна, а преливаща от думи,
но за теб намерих точност
в мига заблуда да разлея.
Спомни си секундата на взрива!
Сърцето ми се пръсна и с кръв те обля
и така, осакатена и ранена,
без сърце заживях сама...
Помощ! Забрави ли къде ме остави?
Този миг – вечност е безкраен...
Върни се! Спаси ме! Времето за мен е спряло.
Моля те, отключи черната вратата!
С думи, с ласки, с топлина... Събери ме!
Сърцето ми с любов залепи,
да страдам повече не мога.
Моля те, вземи ме! От мрака – изведи ме!
© Ирена Дочева All rights reserved.
