Мигове
Наливам ти горчиво кафе,
но чашата пълна остана,
самотата наднича, смее се
сутринта, още от рано.
Мъглата, покрива света,
в който двамата се обичахме,
ето тук, под чинара- кръга,
говори за нашето вричане.
Замина си тъй неочаквано,
а имаше още да любиш,
да гледаш в очите ми ,макове
и чуваш сърцето ми влюбено.
Чайка самотна останах
под звездното синьо небе,
кой път от днеска да хвана,
да се кротне неспокойно сърце!
Утре щом от сън се събудя
пак ще пием по чаша кафе,
аз, със самотата нахлула,
ти с пулса на моето сърце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
