31 ago 2021, 15:59

Мигове 

  Poesía
633 2 15
Наливам ти горчиво кафе,
но чашата пълна остана,
самотата наднича, смее се
сутринта, още от рано.
Мъглата, покрива света,
в който двамата се обичахме,
ето тук, под чинара- кръга,
говори за нашето вричане.
Замина си тъй неочаквано,
а имаше още да любиш,
да гледаш в очите ми ,макове
и чуваш сърцето ми влюбено. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??