2 abr 2008, 12:58

Мигове щастие

2.4K 0 46
Животът ми е низ от детелини,
от редките, със четири листа.
Аз нежно приласкавам ги и крия
грижливо, там във паметта.

И пазя миговете щастие ревниво,
за трудни дни, чрез тях да се спася,
а някакси във душата ми от сиво,
превръща се в букет от светлина.

Щастлива съм! Пред себе си се вричам,
нещастна да не бъда никой ден.
Красивото във тях да не отричам,
да топлят ме по пътя отреден.

И нищо, че за менe все говорят,
че вярвам в неразумни чудеса.
Тревичките красиви ще "запазя".
Ти искаш ли със тях да те даря?



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бъди щастлива, Таня!Поздравления за хубавото стихотворение! така трябва - да виждаме и оценяваме и хубавите неща, които се случват.Зарази ме оптимизмът ти!Благодаря!
  • Да да да !!! Кой няма да иска такъв чудесен подарък. Чудесно!Прекрасно е , че има позитивни и добронамерени хора като теб.Поздрави четирилистни.
  • браво666666666666666666
  • Ех, че красивооо и обичащооо Усмихна ме широко, благодаря!
  • Разкошен стих, с чудесно ведро и оптимистично настроение. Благодарч ти за този подарък! А чудесата стават, ако човек бярва в тях... Поздрави!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...