2 abr 2008, 12:58

Мигове щастие

2.4K 0 46
Животът ми е низ от детелини,
от редките, със четири листа.
Аз нежно приласкавам ги и крия
грижливо, там във паметта.

И пазя миговете щастие ревниво,
за трудни дни, чрез тях да се спася,
а някакси във душата ми от сиво,
превръща се в букет от светлина.

Щастлива съм! Пред себе си се вричам,
нещастна да не бъда никой ден.
Красивото във тях да не отричам,
да топлят ме по пътя отреден.

И нищо, че за менe все говорят,
че вярвам в неразумни чудеса.
Тревичките красиви ще "запазя".
Ти искаш ли със тях да те даря?



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бъди щастлива, Таня!Поздравления за хубавото стихотворение! така трябва - да виждаме и оценяваме и хубавите неща, които се случват.Зарази ме оптимизмът ти!Благодаря!
  • Да да да !!! Кой няма да иска такъв чудесен подарък. Чудесно!Прекрасно е , че има позитивни и добронамерени хора като теб.Поздрави четирилистни.
  • браво666666666666666666
  • Ех, че красивооо и обичащооо Усмихна ме широко, благодаря!
  • Разкошен стих, с чудесно ведро и оптимистично настроение. Благодарч ти за този подарък! А чудесата стават, ако човек бярва в тях... Поздрави!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...