Мигове щастие
от редките, със четири листа.
Аз нежно приласкавам ги и крия
грижливо, там във паметта.
И пазя миговете щастие ревниво,
за трудни дни, чрез тях да се спася,
а някакси във душата ми от сиво,
превръща се в букет от светлина.
Щастлива съм! Пред себе си се вричам,
нещастна да не бъда никой ден.
Красивото във тях да не отричам,
да топлят ме по пътя отреден.
И нищо, че за менe все говорят,
че вярвам в неразумни чудеса.
Тревичките красиви ще "запазя".
Ти искаш ли със тях да те даря?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Усмихна ме широко, благодаря!