2.04.2008 г., 12:58

Мигове щастие

2.4K 0 46
Животът ми е низ от детелини,
от редките, със четири листа.
Аз нежно приласкавам ги и крия
грижливо, там във паметта.

И пазя миговете щастие ревниво,
за трудни дни, чрез тях да се спася,
а някакси във душата ми от сиво,
превръща се в букет от светлина.

Щастлива съм! Пред себе си се вричам,
нещастна да не бъда никой ден.
Красивото във тях да не отричам,
да топлят ме по пътя отреден.

И нищо, че за менe все говорят,
че вярвам в неразумни чудеса.
Тревичките красиви ще "запазя".
Ти искаш ли със тях да те даря?



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъди щастлива, Таня!Поздравления за хубавото стихотворение! така трябва - да виждаме и оценяваме и хубавите неща, които се случват.Зарази ме оптимизмът ти!Благодаря!
  • Да да да !!! Кой няма да иска такъв чудесен подарък. Чудесно!Прекрасно е , че има позитивни и добронамерени хора като теб.Поздрави четирилистни.
  • браво666666666666666666
  • Ех, че красивооо и обичащооо Усмихна ме широко, благодаря!
  • Разкошен стих, с чудесно ведро и оптимистично настроение. Благодарч ти за този подарък! А чудесата стават, ако човек бярва в тях... Поздрави!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...