8 oct 2013, 11:12

Мигът

783 0 12


мигът усеща тишината в ставите

сълзѝ прожекторът в средата ѝ

раздвижи ли я – тук ще лумне

огън… и само пепел от покорство

ще остане, но той владее въздуха

в гърдите си и чака залата да стихне

в ромона на цветовете си

да се запита: с истината ли живее

премисляйки наученото от съдбата

 

така се свиква с думите на силуетите

със слънчевите зайчета в сълзите им

с бекарите, в тъга и в радост,

с бемолите на сродните им чувства

с диезите на високосната им младост

с разходките по опнатите струни

с представите за тетрахордовата

цялост; с илюзията за еднаквост

помежду им…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рапсодия от думи! Виртуозно! Поздрав!
  • Във възторг съм от поетичното хрумване в първата строфа:
    "мигът усеща тишината в ставите"Ако се замисли човек-
    за измерението на този миг..Wali/виолета Томова/
  • "така се свиква с думите на силуетите
    със слънчевите зайчета в сълзите им"
    Трогна ме!Поздрави Лина!
  • Благодаря, Краси Чернев- ето я и музиката:http://www.youtube.com/watch?v=ntNUiTRig9k Максим Мръвица е много интересен изпълнител. Надявам се да ти хареса.
  • Препрочитайки го - и аз се замислих:с истината ли живея?!
    Вертикалите на спомените -
    размножават се като бамбук
    под песъчливите истории
    за вечност...
    Благодаря ти за думите и музиката!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...