Oct 8, 2013, 11:12 AM

Мигът

785 0 12


мигът усеща тишината в ставите

сълзѝ прожекторът в средата ѝ

раздвижи ли я – тук ще лумне

огън… и само пепел от покорство

ще остане, но той владее въздуха

в гърдите си и чака залата да стихне

в ромона на цветовете си

да се запита: с истината ли живее

премисляйки наученото от съдбата

 

така се свиква с думите на силуетите

със слънчевите зайчета в сълзите им

с бекарите, в тъга и в радост,

с бемолите на сродните им чувства

с диезите на високосната им младост

с разходките по опнатите струни

с представите за тетрахордовата

цялост; с илюзията за еднаквост

помежду им…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рапсодия от думи! Виртуозно! Поздрав!
  • Във възторг съм от поетичното хрумване в първата строфа:
    "мигът усеща тишината в ставите"Ако се замисли човек-
    за измерението на този миг..Wali/виолета Томова/
  • "така се свиква с думите на силуетите
    със слънчевите зайчета в сълзите им"
    Трогна ме!Поздрави Лина!
  • Благодаря, Краси Чернев- ето я и музиката:http://www.youtube.com/watch?v=ntNUiTRig9k Максим Мръвица е много интересен изпълнител. Надявам се да ти хареса.
  • Препрочитайки го - и аз се замислих:с истината ли живея?!
    Вертикалите на спомените -
    размножават се като бамбук
    под песъчливите истории
    за вечност...
    Благодаря ти за думите и музиката!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...