8.10.2013 г., 11:12 ч.

Мигът 

  Поезия » Философска
616 0 12


мигът усеща тишината в ставите

сълзѝ прожекторът в средата ѝ

раздвижи ли я – тук ще лумне

огън… и само пепел от покорство

ще остане, но той владее въздуха

в гърдите си и чака залата да стихне

в ромона на цветовете си

да се запита: с истината ли живее

премисляйки наученото от съдбата

 

така се свиква с думите на силуетите

със слънчевите зайчета в сълзите им

с бекарите, в тъга и в радост,

с бемолите на сродните им чувства

с диезите на високосната им младост

с разходките по опнатите струни

с представите за тетрахордовата

цялост; с илюзията за еднаквост

помежду им…

 

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??