8.10.2013 г., 11:12

Мигът

790 0 12


мигът усеща тишината в ставите

сълзѝ прожекторът в средата ѝ

раздвижи ли я – тук ще лумне

огън… и само пепел от покорство

ще остане, но той владее въздуха

в гърдите си и чака залата да стихне

в ромона на цветовете си

да се запита: с истината ли живее

премисляйки наученото от съдбата

 

така се свиква с думите на силуетите

със слънчевите зайчета в сълзите им

с бекарите, в тъга и в радост,

с бемолите на сродните им чувства

с диезите на високосната им младост

с разходките по опнатите струни

с представите за тетрахордовата

цялост; с илюзията за еднаквост

помежду им…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рапсодия от думи! Виртуозно! Поздрав!
  • Във възторг съм от поетичното хрумване в първата строфа:
    "мигът усеща тишината в ставите"Ако се замисли човек-
    за измерението на този миг..Wali/виолета Томова/
  • "така се свиква с думите на силуетите
    със слънчевите зайчета в сълзите им"
    Трогна ме!Поздрави Лина!
  • Благодаря, Краси Чернев- ето я и музиката:http://www.youtube.com/watch?v=ntNUiTRig9k Максим Мръвица е много интересен изпълнител. Надявам се да ти хареса.
  • Препрочитайки го - и аз се замислих:с истината ли живея?!
    Вертикалите на спомените -
    размножават се като бамбук
    под песъчливите истории
    за вечност...
    Благодаря ти за думите и музиката!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...