8.10.2013 г., 11:12

Мигът

784 0 12


мигът усеща тишината в ставите

сълзѝ прожекторът в средата ѝ

раздвижи ли я – тук ще лумне

огън… и само пепел от покорство

ще остане, но той владее въздуха

в гърдите си и чака залата да стихне

в ромона на цветовете си

да се запита: с истината ли живее

премисляйки наученото от съдбата

 

така се свиква с думите на силуетите

със слънчевите зайчета в сълзите им

с бекарите, в тъга и в радост,

с бемолите на сродните им чувства

с диезите на високосната им младост

с разходките по опнатите струни

с представите за тетрахордовата

цялост; с илюзията за еднаквост

помежду им…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рапсодия от думи! Виртуозно! Поздрав!
  • Във възторг съм от поетичното хрумване в първата строфа:
    "мигът усеща тишината в ставите"Ако се замисли човек-
    за измерението на този миг..Wali/виолета Томова/
  • "така се свиква с думите на силуетите
    със слънчевите зайчета в сълзите им"
    Трогна ме!Поздрави Лина!
  • Благодаря, Краси Чернев- ето я и музиката:http://www.youtube.com/watch?v=ntNUiTRig9k Максим Мръвица е много интересен изпълнител. Надявам се да ти хареса.
  • Препрочитайки го - и аз се замислих:с истината ли живея?!
    Вертикалите на спомените -
    размножават се като бамбук
    под песъчливите истории
    за вечност...
    Благодаря ти за думите и музиката!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...