14 ene 2012, 13:28

Мила мамо! 

  Poesía » Otra
1731 0 3

Ти най-добре от всички ме познаваш.
Очаквала си с трепет всяка дума.
Най-верния ми път когато даваш,
след грешките ми триеш сякаш с гума.

Родила си ме и си ме създала.
Аз съм жена... и твоето момиче.
Ти никога до днес не ме предаде
и ме научи силно да обичам.

Добра да съм, но и да бъда силна,
любов да давам в мъката жестока.
В живота си доброто да постигам....
Да следвам гордо твоята заръка.

© Снежина Айдарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, подкрепям Даниела, много е нестабилен ритъмът и не съм съгласна с определението "почти перфектно изпълнение". Адмирации за любовта към майката, но от стихотворението има още много какво да се желае.
  • Здравей! Стихотворението ти е прекрасно като замисъл и почти перфектно като изпълнение! Вярно е, че повлияването не е плагиатство, но в стиха дразни и нещо друго - внимавай за стъпката; освен точния брой срички стъпката се определя и от ритмиката на ударенията, а при теб тя е на места нестабилна: "жената... Всъщност съм още момиче." - би трябвало да бъде "жената... Всъщност още съм момиче." Желая ти успех от сърце!
  • Това, че има една фраза подобна на фразата от известното стихотворение "Майка ми" на Патриарха на Българската литература, не означава, че съм плагиат и моите произведения не са уникални.
Propuestas
: ??:??