Jan 14, 2012, 1:28 PM

Мила мамо!

  Poetry » Other
2K 0 3

Ти най-добре от всички ме познаваш.
Очаквала си с трепет всяка дума.
Най-верния ми път когато даваш,
след грешките ми триеш сякаш с гума.

Родила си ме и си ме създала.
Аз съм жена... и твоето момиче.
Ти никога до днес не ме предаде
и ме научи силно да обичам.

Добра да съм, но и да бъда силна,
любов да давам в мъката жестока.
В живота си доброто да постигам....
Да следвам гордо твоята заръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежина Айдарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, подкрепям Даниела, много е нестабилен ритъмът и не съм съгласна с определението "почти перфектно изпълнение". Адмирации за любовта към майката, но от стихотворението има още много какво да се желае.
  • Здравей! Стихотворението ти е прекрасно като замисъл и почти перфектно като изпълнение! Вярно е, че повлияването не е плагиатство, но в стиха дразни и нещо друго - внимавай за стъпката; освен точния брой срички стъпката се определя и от ритмиката на ударенията, а при теб тя е на места нестабилна: "жената... Всъщност съм още момиче." - би трябвало да бъде "жената... Всъщност още съм момиче." Желая ти успех от сърце!
  • Това, че има една фраза подобна на фразата от известното стихотворение "Майка ми" на Патриарха на Българската литература, не означава, че съм плагиат и моите произведения не са уникални.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...