14 янв. 2012 г., 13:28

Мила мамо!

2K 0 3

Ти най-добре от всички ме познаваш.
Очаквала си с трепет всяка дума.
Най-верния ми път когато даваш,
след грешките ми триеш сякаш с гума.

Родила си ме и си ме създала.
Аз съм жена... и твоето момиче.
Ти никога до днес не ме предаде
и ме научи силно да обичам.

Добра да съм, но и да бъда силна,
любов да давам в мъката жестока.
В живота си доброто да постигам....
Да следвам гордо твоята заръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежина Айдарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, подкрепям Даниела, много е нестабилен ритъмът и не съм съгласна с определението "почти перфектно изпълнение". Адмирации за любовта към майката, но от стихотворението има още много какво да се желае.
  • Здравей! Стихотворението ти е прекрасно като замисъл и почти перфектно като изпълнение! Вярно е, че повлияването не е плагиатство, но в стиха дразни и нещо друго - внимавай за стъпката; освен точния брой срички стъпката се определя и от ритмиката на ударенията, а при теб тя е на места нестабилна: "жената... Всъщност съм още момиче." - би трябвало да бъде "жената... Всъщност още съм момиче." Желая ти успех от сърце!
  • Това, че има една фраза подобна на фразата от известното стихотворение "Майка ми" на Патриарха на Българската литература, не означава, че съм плагиат и моите произведения не са уникални.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...