2 mar 2008, 23:31

"Мила Родино, ти си..."

  Poesía » Civil
1.4K 2 13
На този празник буца ме задавя.
Не съм щастлив, а нещо ми горчи.
От петвековни плюнки и шамари
сълзи текат... и още ме боли.

Протича гной от тази люта рана.
Мехлем за нея никой не откри.
Кънти във мене писък от Балкана,
бесилка над мечтите ми виси.

Отрекоха теглото ни под робство,
присъствие нарекоха това.
И все ни призовават към покорство,
не режел меч склонената глава...

Още колко века ще търпиме
ботуши да ни газят съвестта?
Единствено, на Левски свято име,
не беше опетнено досега.

А другите, които кръв проляха,
за да живеем в по-нормален свят,
защо ги омерзиха, поругаха?...
Превърнаха геройството им в страх...

Българийо, орисниците твои
били по-черни от самия Ад.
Предрекли те, да раждаш все герои,
които като псета да умрат.

Мълчим. Поднасяме венците.
Въпросите до кокала болят.
Не са ли иго днеска първенците?...
Нима душите днеска не кървят?...

Да! Трети Март е ден за равносметка,
до колко онзи Лъв ще е заспал.
Родино, ти залог си на рулетка.
За тебе всъщност днеска ми е жал!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ТИ СИ ИСТИНСКИ РОДУЛЮБЕЦ!!!!
  • Невероятно е!

    От петвековни плюнки и шамари
    сълзи текат... и още ме боли.

    Задави ме с тази истина.


    Отрекоха теглото ни под робство,
    присъствие нарекоха това.
    И все ни призовават към покорство,
    не режел меч склонената глава...

    Много силно,нямам думи,българино!!!
  • Искрено те поздравявам за този величествен стих!
  • Ами, Вальо... стоя и се чудя и аз какво да напиша, след като нищо не може да се измери със силата на стиха ти...
    За това само ще ти кажа Браво!
  • Няколко пъти започвах да пиша коментар....
    Няколко пъти го изтривах..

    Само ще ти кажа , че прочетох стиха ти -няколко пъти...
    Успехи,приятелю...................

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...