2.03.2008 г., 23:31

"Мила Родино, ти си..."

1.4K 2 13
На този празник буца ме задавя.
Не съм щастлив, а нещо ми горчи.
От петвековни плюнки и шамари
сълзи текат... и още ме боли.

Протича гной от тази люта рана.
Мехлем за нея никой не откри.
Кънти във мене писък от Балкана,
бесилка над мечтите ми виси.

Отрекоха теглото ни под робство,
присъствие нарекоха това.
И все ни призовават към покорство,
не режел меч склонената глава...

Още колко века ще търпиме
ботуши да ни газят съвестта?
Единствено, на Левски свято име,
не беше опетнено досега.

А другите, които кръв проляха,
за да живеем в по-нормален свят,
защо ги омерзиха, поругаха?...
Превърнаха геройството им в страх...

Българийо, орисниците твои
били по-черни от самия Ад.
Предрекли те, да раждаш все герои,
които като псета да умрат.

Мълчим. Поднасяме венците.
Въпросите до кокала болят.
Не са ли иго днеска първенците?...
Нима душите днеска не кървят?...

Да! Трети Март е ден за равносметка,
до колко онзи Лъв ще е заспал.
Родино, ти залог си на рулетка.
За тебе всъщност днеска ми е жал!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ТИ СИ ИСТИНСКИ РОДУЛЮБЕЦ!!!!
  • Невероятно е!

    От петвековни плюнки и шамари
    сълзи текат... и още ме боли.

    Задави ме с тази истина.


    Отрекоха теглото ни под робство,
    присъствие нарекоха това.
    И все ни призовават към покорство,
    не режел меч склонената глава...

    Много силно,нямам думи,българино!!!
  • Искрено те поздравявам за този величествен стих!
  • Ами, Вальо... стоя и се чудя и аз какво да напиша, след като нищо не може да се измери със силата на стиха ти...
    За това само ще ти кажа Браво!
  • Няколко пъти започвах да пиша коментар....
    Няколко пъти го изтривах..

    Само ще ти кажа , че прочетох стиха ти -няколко пъти...
    Успехи,приятелю...................

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...