6 oct 2005, 23:02

Милениум

  Poesía
1.5K 0 3
Във буйството
на карнавална нощ,
сред танци,лудост
и веселие,
се случи катаклизъм
и изведнъж
градът потъна в мрак...
Тъй бавно свикваха очите
да виждат пак,
изпепелени от неони,
пробити с блясък
                  разточителен...
Мъчително,полека,
се взряха в хладните звезди
по кадифето черно боднати,
високи и спокойни.
Когато звезден вятър
охлади прегрелите чела,
видяха:
в ниското нищожни хорица
разпъват си Спасителя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...