Oct 6, 2005, 11:02 PM

Милениум 

  Poetry
1077 0 3
Във буйството
на карнавална нощ,
сред танци,лудост
и веселие,
се случи катаклизъм
и изведнъж
градът потъна в мрак...
Тъй бавно свикваха очите
да виждат пак,
изпепелени от неони,
пробити с блясък
                  разточителен...
Мъчително,полека,
се взряха в хладните звезди
по кадифето черно боднати,
високи и спокойни.
Когато звезден вятър
охлади прегрелите чела,
видяха:
в ниското нищожни хорица
разпъват си Спасителя...

© Светлозар Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??