6.10.2005 г., 23:02

Милениум

1.5K 0 3
Във буйството
на карнавална нощ,
сред танци,лудост
и веселие,
се случи катаклизъм
и изведнъж
градът потъна в мрак...
Тъй бавно свикваха очите
да виждат пак,
изпепелени от неони,
пробити с блясък
                  разточителен...
Мъчително,полека,
се взряха в хладните звезди
по кадифето черно боднати,
високи и спокойни.
Когато звезден вятър
охлади прегрелите чела,
видяха:
в ниското нищожни хорица
разпъват си Спасителя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлозар Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...