rudin (Иван Христов)
858 1444
17 nov 2013, 16:04

Мили, родни картинки 

  Poesía » Otra
424 0 3

Спомням „лошото” ни време

днес, като минавам тук,

а край улицата дреме

цял завод. И нито звук

от просторните му зали

не смущава божи раб –

вътре вихрили се хали,

туй, което сме създали

са издухали на скрап!

 

А участъкът, където

с теб за бойните глави

прицелите на ракети

сме монтирали, уви,

днес е пуст, а върху пода

от бетонни стъпала –

сещай, за чия изгода,

с Атлантическа порода –

кривнали са железа.

 

По „Работническа класа”

преминава този срам.

Виадуктът ме пренася

покрай гробищния храм

към полето, под Балкана,

в Доброславци. ВВС-е

бях войник, а пред хангара

по бетонното трасе

самолет рули и литва

и пилотът в боен ред

над нивя в страната китна

бе готов за всяка битка

с фюзелаж един напред!

 

Пусто днес. А тази писта,

пряко на това шосе

е замряла. Сякаш иска

да ми каже на уше

как жадува колесника

с вихрен бяг да я допре.

На радара точка тиха

моят брат да поведе

и под синьото небе

приземи на писта чиста!

 

Някога стопански двор,

а сега под кула водна,

срещу стадо крави, тор,

пак картинка мила, родна –

цех за пакетиран чай!

На терена – мач. „В” група.

Кой ще бие? – то се знай:

лъх оборен – те ни тупат;

откъм цеха ли задуха –

бием ние – пием чай!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не чай, Иване, само една студена вода ще пием!
    Поздрав!
  • Така е, Райчо. Трябва да снимаме, каквото е останало. И да го запаметим в литературно произведение, та да показваме на внуците си как сме живели. Иначе трудно ще ни повярват.
  • Иване, Иване!
    Трябваше да снимаме тогавашна България: строежите, срещите, усмивките на хората.
    Един спомен! Аз съм от село, Източнородопско село. Бях ученик, 4-5 клас, имахме "шефство" с гранична застава - веднъж годишно докарат войничета при нас, или нас, младежите, ни закарат при тях.
    Закараха ни с "молотовката". Рецитали, песни, танци... Младежка вечер. По едно време офицерът, началникът на заставата, вика: елате с мен! И ни води на вишката, наблюдателната кула!
    - Гледайте! - сочи надолу, настрани. - Където е тъмно, там са Турция и Гърция. Където е светло - там е България!
    ...
    Ее, Иване!
    Сега сигурно е обратно.
    И ни учат да мразим тия, дето ни правеха светлина.
    Да забравя този офицер(((
    ...
    Думата ми е: да снимаме България! Каквото е останало! Скоро ще останат само снимките(((
    ...

    Поздрави!
Propuestas
: ??:??