Мили, родни картинки
Спомням „лошото” ни време
днес, като минавам тук,
а край улицата дреме
цял завод. И нито звук
от просторните му зали
не смущава божи раб –
вътре вихрили се хали,
туй, което сме създали
са издухали на скрап!
А участъкът, където
с теб за бойните глави
прицелите на ракети
сме монтирали, уви,
днес е пуст, а върху пода
от бетонни стъпала –
сещай, за чия изгода,
с Атлантическа порода –
кривнали са железа.
По „Работническа класа”
преминава този срам.
Виадуктът ме пренася
покрай гробищния храм
към полето, под Балкана,
в Доброславци. ВВС-е
бях войник, а пред хангара
по бетонното трасе
самолет рули и литва
и пилотът в боен ред
над нивя в страната китна
бе готов за всяка битка
с фюзелаж един напред!
Пусто днес. А тази писта,
пряко на това шосе
е замряла. Сякаш иска
да ми каже на уше
как жадува колесника
с вихрен бяг да я допре.
На радара точка тиха
моят брат да поведе
и под синьото небе
приземи на писта чиста!
Някога стопански двор,
а сега под кула водна,
срещу стадо крави, тор,
пак картинка мила, родна –
цех за пакетиран чай!
На терена – мач. „В” група.
Кой ще бие? – то се знай:
лъх оборен – те ни тупат;
откъм цеха ли задуха –
бием ние – пием чай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
