Защо сърце..защо тъй трудно е?
Защо наказа ме и мен със теб да страдам?
Нима сълзите твои не стигат,
Нима и мойта мъка искаш ти?
Стига тъна в този мрак,
пробуди се от тоз сумрак,
в очите му ти погледни,
и знай че излишния си ТИ!
Стига страда,за блян красив,
стига плака,за любов фалшива,
стига дави ме в сълзи,
стига би за красивите лъжи!
Красиво е сега е нали?
Чувсташ,дишаш и живееш
без онез милион сълзи.
За теб безчуствена моя любов
© Емилия Todos los derechos reservados