18 jul 2006, 1:15

Мимолетност 

  Poesía
768 0 2
Умира във здрача деня -
пуст, неразбран и самотен,
трябва му мъничко сън
и блян, от някой посочен.

Последно дихание изтръгва
безпътен денят-мъченик,
видял и злоба и завист
в очите на някой несретник.

Какво ще остане от него,
писък ли или пък грях,
мимолетна целувка и огън,
или видение покрито от прах...

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??