Копнея за теб отново и отново,
но знам, че ти си само един спомен,
към който не, не трябва да се връщам,
но дълбоко в мен знам, че още те обичам.
Аз исках само теб,
не погледнах друга, освен теб,
и дори мислите ми бяха обзети само от теб.
Какво, какво сторих, че заслужих това?
Нима и аз не съм човек, а просто един дух,
който блуждае и всичко, което прави, е да се забавлява?
Кога ще спре това, кажи ми кога?
Не мога да продължа това.
Любов или забрава - това искам аз,
но не мога забравата да удовлетворя аз.
Кой, кога и защо съм аз,
и какво е любовта?