Минало

21 mar 2017, 22:59

Poesía » Civil

387 1 1

Потънал в бездните на тъмнината,

поглъщам жадно всеки лъч.

Омаян, в дебрите на тишината,

ме пронизва всяка глъч.

На всяка крачка спомени налазват,

Препускат мисли, вятър, ек.

Живот в миналото ми показват,

Но не и изход, бягство, лек.

Върни се минало нерадостно,

отново да те извървя.

На живота да погледна сладостно,

и мир в душата си да въдворя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.