Потънал в бездните на тъмнината,
поглъщам жадно всеки лъч.
Омаян, в дебрите на тишината,
ме пронизва всяка глъч.
На всяка крачка спомени налазват,
Препускат мисли, вятър, ек.
Живот в миналото ми показват,
Но не и изход, бягство, лек.
Върни се минало нерадостно,
отново да те извървя.
На живота да погледна сладостно,
и мир в душата си да въдворя.
© Десислава Азманова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
